Георги Рупчев. ДВОЕ
Д В О Е
В летний сад окно распахнуто большое,
в комнате обед заканчивают двое.
Виноград доеден и кофе весь допит,
стул привычно у стола для третьего стоит.
Мальчонка явно сыт, устав от ожиданья,
хлебный мякиш мнёт, время коротая,
мать его - довольна, увядшая, худая -
сигарету гасит, посуду прибирает.
Воскресный день уходит и тянет за собою
её воспоминание, как и стул - пустое.
перевод с болгарского
2018
ДВАМАТА
Отворен е прозорецът към лятната градина
и в стаята привършват обяда си двамина.
Изядено е гроздето, изпито е кафето,
до масата е сложен по навик стол за третия.
Момчето, вече сито и уморено от очакване,
си прави човечета от хляб и после ги размачква,
а майката - доволна, попрецъфтяла, дребничка -
гаси цигарата и почва да разтребва.
Неделята към този час вървя, сега върви надолу
и споменът е празен като стола.
Свидетельство о публикации №118082209576