Георги Рупчев. Ателье

     А Т Е Л Ь Е

Вошла Мария. Среди эскизов и бутербродов с ветчиной
играли в карты мы.
Вошла Мария,
вошла бесшумно.
Семь Марий со стен, одна с мольберта
вместе с нами её ждали, вошла девятая- живая,
вошла понуро с мокрым зонтиком,
в пальто зелёном и лиловом платье.

Как магия: вошла Мария,
вошла Мария...

Ох, как сидели мы
слегка хмельные, сухие и причёсаны красиво,
как дым клубился и тяжелели руки наши,
как мир смещался постепенно
учащённый, безучастный,
комнатный
и тонкостенный,
по нашим лицам умным, покрасневшим, влажным.
Мария стояла,
Мария с порога
на нас смотрела...
Господи.

Мы, там сидели,
как треснутые глиняные бюсты важные -
поколенье: без отцов
и отцы сынов не знавшие...

Всё было короче.

Вошла Мария. И сказала: " Папа умер ночью"


перевод с болгарского
2018


        А Т Е Л И Е


Влезе Мария. Между скици и сандвичи с шунка
ние играехме карти,
влезе Мария,
влезе безшумно.
Седем Марии по стените, една от статива
с нас я очакваха, влезе деветата— жива,
влезе, поникна с чадъра си мокър,
с палтото зелено, с лилавата рокля.

Като магия: влезе Мария,
влезе Мария...

Ох, как седяхме там,
малко пийнали, сухи и хубаво сресани,
как растеше димът и тежаха ръцете ни,
как светът се разместваше постепенно
учестен, безучастен,
стаен,
тънкостенен,
по лицата ни, позачервени и умни, избиваше влага—
Мария стоеше,
Мария на прага
и ни гледаше...
Господи.

Ние, седящите там,
като попукани глинени бюстове важни—
поколение:
синове без бащи
и бащи на синчета нераждани...

Беше кратко.
Влезе Мария. Тя каза: "Снощи починал татко."


Рецензии