Яна Язова. Вдоль канала

Вдоль канала

Бульваром долгим и пустым канала с краю
иду, где было расцветя немую панораму, 
мы встретились... Луна и тени надзирали
нежновлюблённого тебя, меня гордячку даму.

Мы под руку пошли да пылью, грязью,
да белым, белым снегом без конца:
ждали, звезда бела, падёт двоим на праздник.
Вороны ныне там на падаль до свинца.

Иду одна, и запоздалые пассанты
мне благоглупости в глаза, село;
расплачусь перед ними что ль внезапно:
–Мне очень, очень, очень тяжело!

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Край канала

По тия дълги булеварди тихи и безлюдни
вървя, където скришом в сенките им двама
се срещнахме... Луна ни свети, сенки вардят будни —
теб нежно влюбен, тих, а мене— горда дама.

И под ръка вървяхме ние нощем край канала
по суха пръст, по кал, по много, много сняг;
и в дъното му чакахме зората лека, бяла.
А днеска лешояди пълнят тоя бряг. 

Вървя, вървя и закъснели, редки минувачи
ме спират и ми казват глупави лъжи;
но и пред тях смутена и отчаяна ще се разплача:
–Ах, вече колко много, много ми тежи!

Яна Язова