Яна Язова. Розы

Рози

По кривата алея
на розите вървях,
когато през полетата повея
шумът на късен, пролетен отех.

Девойки с бисерни глави,
във рокли– ярко-жълта свила,
ме гледаха с копнеж над новите треви,
че първата любов ги беше запоила.

На песъчливата пътека
едничка роза бяла,
разсипана трепереше, жълтееше полека,
с кафяни бръчки веч главата си навела.

Не знам, но тя–
тя толкоз много ми хареса!
Като съчувствие потъна ми в кръвта
последната въздишка, що разнесе.

Кой знае, може би,
защото ТИ си надалеч от мене?!
Защото в страх сърцето ми заби,
защото аз отдавна съм смутена.

Яна Язова


Розы

Аллеею кривою
по розы шла я шла,
но чу: по наступающему зною
шумком повеял праздник из села.

Жемчужные головки дев
с восторгом на меня смотрели
так, словно первая любовь везде
по шёлку трав, под жаворонка трелью.

Там на тропе песчаной,
привянув, никла роза-белоглавка:
уморщилась темнея от печали,
однёшенька, по лепестку роняла.

Не знаю чем
она понравилась мне очень!
Последний вздох её в моей мечте
тоня, повеял недалёкой ночью.

Кто знает, может быть,
поскольку ТЫ вдали один-однёшек?!
Поскольку страх в душе куёт гробы,
где нет конца тревог моей пороше.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы