Вiолета Петрова. Одна любов

Віолета Петрова
ОДНА ЛЮБОВ


Так невмолимо час іде, спливає,
життя пала, неначе той пожар,
і лиш душа незмінно зберігає
одну любов — як божественний дар.

Тепло дбайливо зберегла до краю
на наші довгі і самотні дні,
коли скорбота чорна душу крає
й з коханим слід розстатися мені.

Лише любов нам серце зігріває,
лише любов світитиме у ніч,
лише любов нам пам’ять зберігає,
лише любов знов кидатиме клич...

Прийде, немов метелик серед ночі,
своїми крильми нас розбудить знов
в той час, як світ оманливий клекоче —
з любов’ю знову стрінеться любов.

***

Виолета Петрова
ЕДНА ЛЮБОВ


Години неусетно отминават.
Животът е като един пожар
и само във душата ни остава
една любов,като божествен дар.

Запазила до края топлината
на дългите ни и самотни дни,
когато черна скръб гризе душата
и с любим човек се разделим.

Една любов сърцето ни ще сгрява.
Една любов ще свети във нощта.
Една любов ще носи незабрава.
Една любов ще има след това...

Ще идва като нощна пеперуда.
Ще ни събужда с пърхащи криле
докато всичко в този свят-заблуда
с една любов при друга ще се спре.

14авг.2017г.