Дъжд

ДЪЖД
Автор: Р. Русев               

След дъжда остават
приумици,
отъждествени със него
желания
скрити в облаци
и мокра земя.

Продължава дъждът да вали
над светофари и улици,
и до последната пряка е моро.
Уплътнява дъждът
думи и спомени
кърпи търпеливите дни
без посока
родени от дневното сиво
и повива в утопия
животът на живо.
Дни без пролука
за слънце
и разкаляни улици,
и бръшлян,
който се катери по зид,
и го обвива в отровно зелено.
 
Искам дъжда,
да  говори
и да ме мокрят
всичките негови капки.


Рецензии