Георги Рупчев. Смена ночного караула

Смена ночного караула

Портрет мужчины незаметен в нише:
единственный инкогнито не дышит.
Кинжал за поясом, рука на взводе...
Зевак у этих, видимо, не в моде.

Безлюдно. Убирают. Гаснет свет.
Закрыто. Наконец,

из рамоти прыжком он,

лет двадцати семи в камзоле тёмном
на шее бычьей цепь златая блещет.
Гардину скособочив веще,
он не сморгнув всю ночь глядится
в окно в глаза ей, с ней в единстве.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Смяна на нощна стража
 
Портрет на мъж в забутаната ниша:
единствен, непознат, недишащ.
Кама в колана и ръката полусвита...
Наоколо се шляят посетители.

От зала в зала бавно се смрачава,
почистиха, затварят.
             
И тогава

стремително изскача от портрета

мъжът– на двадесет и седем, с тъмна дреха,
на жилестата шия блясва златната верига,
той приближава до прозореца, повдига
завесата и цяла нощ, без да премигне, чака,
видян единствено от мрака.

Георги Рупчев


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →