Тъй уморих се!
Бленувам полет!
Мечтата в риск е
или е спомен!
Стоя на място.
Летеж? Не трябва!
Но чувам ясно
ласкател - фарс!
Как оглуши ме?
Защо не виждам?
Немило име!
Пред всичко мижам.
Но нямам сили,-
криле огромни;;
-Ти беше «мила» -
шепти ми споменът.
Като царица
летях с мечтата,
подобна птица,
и дързък вятър.
Любов без дубъл,
това го зная,
за всички влюбени
е път към рая.
Така да стане
в живота нужно е:
в любов - пиянство -
летеж заслужен.
Изпий блажеството
и няма страшно.
А утре тленното
не е тъй важно.
Мечти и сили
щом знаеш - с теб са,
висока литваш
над тази степ.
Полет
© Copyright: Диана Дмитриева-Педанэ, 2018
Свидетельство о публикации №118072108607
Свидетельство о публикации №118072108607
Рецензии