КАТО СЪН
Автор: Р. Русев
Идва нощта,
слиза по хълма,
бавно сенки пълзят.
Притъмнява.
Лунна пътекапо път
и сребро по листата оставя.
Тишина.
Още я няма песента на щурците,
има тъга в тази
лунно-сребърна вечер
и обич окичена с рози
в две очи заблестяла.
Тишина.
На самотата проекция,
мълчаливо пристигнала,
по забравени стъпки
от лятото.
Като вода, като сън,
като жажда,
в която се давя.
Тишина...
В любовта се удавих...
Като сън
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118071600220
Свидетельство о публикации №118071600220
Рецензии