Под жълти светлини на улични фенери
един до друг вървим сега за малко.
Нощта опънала е сетива и нерви,
да бъдем тихи и не я подпалим.
Да минем бавно по отсрещната алея,
където клоните са сплели арка,
а спомените ни светулчено се реят,
смутили с блясък тъмнината в парка.
Върху надрасканата пейка нека седнем,
да търсим имената под боята.
Ти помниш ли, когато писахме последно,
бе както тази вечер – топло лято.
Като тогава се усмихваш – по момчешки,
аз още по момичешки тъгувам.
Забравили сме вече всичките си грешки,
не теглим колко на кого е струвало.
Мигът е кратък, както и да го премерим.
При първите лъчи ще тръгнем гърбом.
Под угасените от този ден фенери,
към твоя, аз към моя дом ще свърнем.
След години
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118070108095
Свидетельство о публикации №118070108095
Рецензии