НИКОЙ
Автор: Р. Русев
Мисля как да отворя вратата,
когато неканена гостенка
стигне и почука на нея.
Още е рано.
но дявълът взел ме,
какво от това,
все някога идва време последно.
Ндбягвам се с времето,
а тя нека почака,
няма причина за тръгване,
последните стъпки по пясъка
трие морето, макар да е късно.
*
Тъжно е, когато си никой,
две-три зачервени очи,
сълзи за пред хората,
след 40 идва забравата.
*
Сега нека в чашата с гроздова
да удавим насъбраната мъка,
в кръчмата пием за живите,
оставили минало в спомени.
А от тъмния ъгъл
сенки надничат и чакат,
капка да капне на пода
за душата на мъртвите.
Никой
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118062900388
Свидетельство о публикации №118062900388
Рецензии