Следобед

в узрелия къс на времето
следобедът уморено мълчи
а през бинокъла на сините облаци
птичи ята дирят дом
и у мен самотата намира гнездо
в което тишината диктува мемоари
а мен от тях ме гори...

изплита юни от кукуряк
венец от жълто-бели истини
повей с лека стъпка
по ръба на хоризонта дава знак...

следобедът въздъхва
прекроил дрешката за после
а юли отдалеч му смига с зеленото
на четирилистна детелина

в следобеда червеното на вишната...
в сърцето ми кърви...


Рецензии

С 3 по 5 июля состоится Литературный фестиваль в Этномире. В программе – семинары известных поэтов и писателей, поэтический конкурс, посвященный Году единства народов России, книжная выставкая-ярмарка. Приглашаем принять участие →