Я раньше не любила города,
Не понимала городские нравы.
Бродячий дух манил меня туда,
Где небо, лес и полевые травы.
Где солнце целовало кожу плеч,
Где на любую ношу были силы,
Где я бежала, не боясь обжечь
Босые ноги в зарослях крапивы.
Где пели у чуть тлевшего костра,
Где сны хранила старая палатка,
Где я была для каждого сестра,
И где на куртке как медаль заплатка.
Но что теперь? Разведены мосты.
В уставшем теле больше нет азарта.
В рутине ежедневной суеты
Сломался компас, потерялась карта.
Я раньше не любила города...
© Copyright: Валерия Мариненко, 2018
Свидетельство о публикации №118062002907
Свидетельство о публикации №118062002907
Рецензии
Аз по- рано не обичах града.
Не разбирах градските обичаи.
Странстващ дух ме прикова там,
където е небето, гората и на полето тревата.
Където слънцето целува кожата по раменете
където всяка сила има свойта тежест,
Където бягах и че ще се опаря, не се боях
с босите си нозе в храстите с коприва.
Където пеехме до малък тлеещ огън,
където старата палатка пазеше съня ни,
където аз бях на всекиго сестра
и на сакото ми имаше лента като медал.
И сега какво? Разделени са мостовете.
В тялото уморено липсва вълнение.
Рутинна е ежедневната суета.
Компасът се счупи. Изгубих си картата.
Превод: Йорданка Радева
Йорданка Радева 15.12.2019 20:24 • Заявить о нарушении
Не разбирах градските обичаи.
Странстващ дух ме прикова там,
където е небето, гората и на полето тревата.
Където слънцето целува кожата по раменете
където всяка сила има свойта тежест,
Където бягах и че ще се опаря, не се боях
с босите си нозе в храстите с коприва.
Където пеехме до малък тлеещ огън,
където старата палатка пазеше съня ни,
където аз бях на всекиго сестра
и на сакото ми имаше лента като медал.
И сега какво? Разделени са мостовете.
В тялото уморено липсва вълнение.
Рутинна е ежедневната суета.
Компасът се счупи. Изгубих си картата.
Превод: Йорданка Радева
Йорданка Радева 15.12.2019 20:24 • Заявить о нарушении
На это произведение написано 16 рецензий, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.