Станка Пенчева Черешневая задушница

ЧЕРЕШОВА ЗАДУШНИЦА
Станка Пенчева

Черешова задушница.
А гробовете им - далече.

Дворът с калдъръм. Гласът на мама.
Куполът на трендафила, натежал от цветове.
Златните куршумчета на пчелите.
И атлазената кора на черешата,
пременена гостенка насред двора.
Всичко ми иде голямо:
едва изкатервам стъпалата на къщата,
едва достигам дръжките на вратите.
Само черешката ми е по мярка.
Прегръщам я с две ръце,
допирам буза до кожата й -
отвътре шумолят светещи сокове,
ветрец люлее невидимия върхар
и аз усещам как се стича трептенето
през целия ствол,
през мен -
до пръстта...

Отдавна ги няма ни майка ми, ни черешата.
Време е и аз да си ходя,
да слушам вкаменените сокове
и неподвижните ветрове.
Какво остана от всичко,
което обичах и което ме обичаще?
- Една Задушница за черешата.


************************************************
ЧЕРЕШНЕВАЯ  ЗАДУШНИЦА* или Поминание о черешне
пер. с болгарского Л.Станевой

Черешневая задушница.
А их могилы – далече.

Двор, мощённый  камнем. Голос мамы.
Купол роз, прогибающийся под тяжестью цветов.
Золотистые  пульки  снующих  пчёл.
Атласная кора молодой черешенки,
нарядной гостьи посреди двора.
Всё мне покуда велико:
едва успеваю  взобраться по ступеням дома,
едва дотягиваюсь  до дверных ручек.
Лишь черешенка мне по меркам.
Обвиваю руками,
касаюсь  щекой её кожи - 
внутри бушуют светящиеся соки,
колышет незримую  верхушку ветерок
и я чувствую как источается трепет
по всему стволу,
по мне -
до земли...

Нет на свете давно ни мамы моей, ни черешни.
Время и мне собираться,
слушать окамененевшие соки
и неподвижные ветры.
Что осталось от всего того,
что я любила и что меня любило?
– Только Панихида о черешне.


*"Задушница" -  в России говорят: "родительская суббота" /не пойму, почему только "родительская"?/.  За - душница: молитва за души умерших, панихида, молебен, поминание..


Рецензии