Животът продължава

Поделям думите със старата череша.
Тя шепне дълго, аз отново премълчавам.
Говори ви и днес, говори безутешна,
а тежестта на клоните делим поравно.

Изсъхна клон, когато мама си отиде.
Остави го, от другите набра за сладко.
Разбрах, че тишината му за теб е свидна
и премълчах си с нея мъката ти, татко.

След време в ден дъждовен ти замина.
Изсъхна втори клон и вряза се в небето.
Разбрах, на болката сълзите, че са сини,
но сладко пак сварих, така си бе прието.

Препусна времето и внукът ви порасна.
Прибрах в душата си изсъхналите клони.
Едреят плодове в черешата подкастрена,
за сладкото синът ми с мен костилки рони.


Рецензии