Спасение

Старинният  Преслав мълчи,
отправил поглед към Балкана.
Стените – горди ветерани –
спокойни са под свода чист.

И с дух негаснещ Симеон
над старините величави,
пак брани миналата слава
на своя вечен бастион.

И сякаш Господ тук е спрял
невидимия свой часовник,
та сред руините вековни
да ме облъхне порив бял.

Да спомня паметната бран
на моите деди сурови,
за да пребъдат кръст и слово
в славянския изстрадан храм.

Да падна в чистата роса
посред светилището родно
И, осъзнала що е подвиг,
от моя век да се спася.

2.06.2011


Рецензии
Дорогая Дафинка, после прочтения твоего стихотворения захотелось произнести, как молитву: "Да не покинут Крест и Слово//Намоленный славянский храм!". Так хочется, чтобы это услышал Господь! Обнимаю,

Валерий Латынин   23.08.2019 22:44     Заявить о нарушении
Все мы надеемся на добро в нашем сумасшедшем времени. Спасибо тебе!

Дафинка Станева   02.09.2019 16:10   Заявить о нарушении
На это произведение написаны 2 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.