Спомени за първата целувка
Автор: Р. Русев
Канят ме да разкажа за първата си целувка... Ами ако сбъркам?... Коя ли
беше? Дали не беше моята съученичка в девети клас, която беше най-добрата
гимнастичка на гимназията и след това ходих седмица с насинено око от
крошето й. Или Пепа от техникума в Перник, която изпращах в продължение
на цяла година на два километра от моята квартира, та се налагаше да
трамбовам още два да се върна. Да, ама имах успех. Преди последното
изпращане ми позволи да я целуна по бузата...
Та все си мисля за онази първа любов в шести клас, когато се
събувахме пред класните стаи и аз търсех начин да ме изгонят от час, за да
сложа бележка в обувките на Елка и да и кажа, че много я обичам.
И още ми е чоглаво какво подиграване беше, когато разбраха, че бележките
съм слагал аз.
Е, почнах и да помъдрявам, защото в казармата се запознах с една пухкавелка
(с десетина кила над мен), ама тогава ми беше все едно,защото на деветнайсет
години трудно се издържа без другарче...
Та да си дойдем на думата. Хубаво ни беше.
Е, вземеш ли да се оплакваш на деветнайсет... за къде си.
Тааа, с първите целувки май така си беше, ама с вторите и другите след тях
няма да разказвам. Амиии, защото не бяха само целувки. И пак си беше хубаво...
Няма да разказвам повече, защото за тези работи си имало
давност - поне трийсет години...
Свидетельство о публикации №118040500050