Проза и стих

Проза и стих
Автор: Р. Русев                х

Преминава дванайсет. А вън духа на поразия. Духа и носи ситни капчици дъжд,
които едва успяват да намокрят плочките на тротоара. Мартенско време.
Чува се как отдалеко дудне гръмотевица, някъде потропва изоставена ламарина,
която вятърът подмята напред-назад. Ще се наложи да я потърся, иначе няма да
ме остави да спя. Не е силно, но е достатъчно да дразни.
  И сутринта в шест - зимна приказка. Всичко в бяло. Кипарисите свели клони
от натрупания мокър сняг, направили тунел и трябва да се наведеш, за да
минеш под тях. Отсреща полето побеляло от петсантиметровия сняг и не се
вижда дори стръкче от детелината, която беше направила полето приказно зелено.
А зад мен, драките са толкова нежни и красиви в новата си премяна. Тъжно ми е
за бадемите, които бяха бели от цвят преди снега, а сега - бели от сняг заедно с цвета.
  А долу в ниското, където вчера ято щъркели, бяха застанали на стража край
течащата вода в дерето и дебнеха някое непредпазливо жабче, същите тези
щъркели днес побелели от снега стояха на един крак и не мърдат. Как ли се
чувстват милите...
  Не вали. Времето се позатопли. Почти е градус над нулата и снега бавно се топи.
Довечера ще е студено. Снегът носи студ със себе си, макар че утре няма да го има.
Мисля си за щъркелите...

Мисля и за дните, които ще
оставя след себе си.
Просто дни с пътеки до никъде.
Просто дни...
С нещо написано,
Останали с още за писане,
без да стигнат
за всички желания,
дори и да има
за какво да се пише.
Просто дни...
Безименни, тихи,
неусетно минаващи,
истинали като щъркели
в сняг.
Треперещи,
с перата нестигащи
да стоплят душа.

И тишина,
в която чуваш само сърцето си.
А очакваш да чуеш другото