Придорожные цветы. Дафинка Станева
Дафинка Станева
То знае мириса на свободата,
то помни порива на всеки вятър.
В цвета му греят слънце, звездопади
и всяка пролет пали нежни клади.
Крайпътно цвете - зов на самодива -
то хубостта си никога не скрива.
Цъфти, прегаря в своите сезони
и семенцата търпеливо рони.
Крайпътно цвете грее с хубост дива,
и пази мъдростта си мълчаливо –
как преходна живее красотата
и как жадувана е свободата.
-------------------------------------
«Придорожные цветы» Дафинка Станева
Им запах свободы известен
И ветра холодная песня.
Их греет и солнце, и звёзды,
Весна на них дышит морозно.
Цветы при дороге – как сказка,
Их образ прекрасен и ласков.
Цветите, ведь позже сгорите,
И нам семена подарите!
Обочина с дикой красою,
Ты мудрость хранишь над собою.
Твоя красота преходяща,
Но воли ты знак настоящий. (23.3.2018)
Свидетельство о публикации №118032301518