ОН

Автор:Юля Док

Мне его совсем не понять,
Он как снег, а я дождь.
Непогоды во мне не унять,
Вызывает он странную дрожь.

Мне его совсем не найти,
Он как север, а я как юг.
Вновь на правильном сбилась пути,
От его нетерпимых вьюг.

Что крути - не крути,
Смысла нет. Потеряла его давно.
Он в окне не моём свет,
Не любимое мною кино.

Он мой голос, которого нет,
Или тот, который молчит...
На какой-то другой Луне
Куда сердце не докричит.



ТОЙ
Поетический перевод: Генка Богданова

Аз съвсем не го разбирам.
Той е сняг , аз съм дъжд.
Лошото време в мен не спира
чувствам странен трепет неведнъж.

Трудно е да го откривам,
той - на север,а  аз -на юг...
Щом от пътя прав се отбивам,
нетърпими бури вият тук.

Е, върти – не върти,
все едно! За изгубено не скърбим.
Той за мен днес  не блести,
не е любимият ми филм.

Той е моят глас с липсващ звук,
той е този, който мълчи..
На друга Луна е, не тук,
там сърдечния глас не звучи.


Рецензии