Автор: Генка Богданова
Зная аз, че път обратен няма,
но ми липсваш, мила мамо!
Моля се за миг да се завърнеш,
с обич нежна, пак да ме прегърнеш!
Иска ми се, да те видя вкъщи.
Пак да чуя: „Връщаш ли се, дъще?
С тебе слънцето за мен изгрява.
Стой при мен, че малко ми остава!”
Искам да протегна аз ръцете
и да те притисна до сърцето.
„Мамо! Мамо!” –тихо да изричам,
да ти кажа, колко те обичам.
Но те няма! А така жадувам
сън поне прекрасен да сънувам.
Че се връщаш - млада и засмяна
и щастлива, мила моя мамо!
Пролет е. Събужда се земята.
Ти си вече цвете сред цветята.
Ще ме топли в спомените само
твоята усмивка, скъпа моя мамо.
На мама, с болка и тъга
© Copyright: Генка Богданова, 2018
Свидетельство о публикации №118031403627
Свидетельство о публикации №118031403627
Рецензии