Годините отлитат като птици

Автор: Генка Богданова

Годините отлитат като птици.
Годините текат като река.
Изгрява мъдрост в моите зеници,
но в тях  блещука мъничко тъга.

Сега съм като щедра, плодна нива.
Сега съм като златен клас узрял.
В мен радост, ала и тъга преливат,
животът на зенита си е спрял.

След мене  отлетелите години
се вият като дълъг път сребрист.
На детството ми небесата сини,
и на младостта ми небосклона чист,

със светлина  душата ми огряват.
Зрелостта бе щедро благодатна...
Днес спомени красиви озаряват
пъстроцветната ми есен златна.

Наливат сладост като пчелна пита,
в мен спомени за пълноценни  дни,
за труд, успехи, за съдба честита,
любов, мечти, човешки добрини.

Богата съм  сега с товара ценен
на извървения достойно път
и с любовта, съкровище безценно,
дарила ме с деца, семеен кът.

Пред мен се вие още път далечен
и ме очакват още много дни.
Вярна съм на повика сърдечен:
ЧОВЕК ДОБЪР ДО КРАЯ ОСТАНИ!


Рецензии