Мара Белчева. Вiдроджена душа

Мара Белчева
ВІДРОДЖЕНА ДУША


Якраз серед священної алеї
зустрівсь Господь з душею віч у віч –
долин блаженних наділив для неї
і янголів приставив зусібіч.

Відроджена,  літає над землею,
пильнує ревно кожну в світі річ,
і Божа ласка всюди руха нею,
глядить вона на землю день і ніч.

Чи хвилею прокотиться ізранку,
чи ароматом квітки запахтить,
чи приголубить піснею, мов птичка...

Вікно прочинить, відіпне фіранку –
невидима стіна впаде умить:
в імлі для двох сердець запалить свічку.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Мара Белчева


Посрещна Бог в алеята свещенна
великата душа и отреди
и; място във долината блаженна –
със ангели отвред я огради.

За светли подвизи пак възродена
тя гледа от небесните греди,
от Божията обич оградена,
и нашите деяния следи

с дъхът на някой цвят ни проговори,
облъхне ни  из някоя вълна: –
и, птичка, с песента си ни погали…

Надникне, прозореца ни отвори –
събори вмиг невидима стена:
мракът на две сърца – свещи запали.


Рецензии