Фазиль Искандер Баллада о свободе Балада за свобод

„БАЛЛАДА О СВОБОДЕ”
Фазиль Абдулович Искандер (1929-2016 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


БАЛАДА ЗА СВОБОДАТА

Тъй както тоз, до копие с тост пил и с копие шишче ял,
тъй цял живот аз те влачих край нас, с перо по хартията драл.
Къде, свобода, кога и защо таз обич към теб съм сбрал,
тъй както тоз, до копие с тост пил и с копие шишче ял?

А как ме влече към морето, да дам товара на свойта следа.
И сок червен по бузи тече – от диня парче, свобода!
Оркестъра следваме ний, свобода, и кученце тича до нас.
Белочка, след свободата търчим, свободни сме ти и аз!

Нали свободата е първа езда. Не друсайки тръс, а галоп.
Целува ме вятърът, сякаш жена целува момчето си в лоб.
Мой чичо любим свободата е, той е все с насмешлива уста.
И лекост! Всичко е там лекота! Лекост и острота!

Изчезнал бе той. Бе в детството вой! Капитан Немо, момче съм само!
Залив Нагаевски. Магадан. В живота ми първо писмо.
Залив Нагаевски. Магадан. В Артек пионер сякаш лош,
към любимия чичо нейде там побягнах аз посред нощ.

Не, не възмездие водеше мен към глуха самотна бран.
Не, не възмездие водеше мен, а само любов към теб там.
Свети животът и без свобода. Сякаш живот на луна!
Но ужас внушава ми, щом е безспир лунната светлина.


Ударения
БАЛАДА ЗА СВОБОДАТА

Тъй ка́кто то́з, до ко́пие с то́ст пил и с ко́пие ши́шче я́л,
тъй ця́л живо́т аз те вла́чих край на́с, с перо́ по харти́ята дра́л.
Къде́, свобода́, кога́ и зашто́ таз о́бич към те́б съм сбра́л,
тъй ка́кто то́з, до ко́пие с то́ст пил и с ко́пие ши́шче я́л?

А ка́к ме влече́ към море́то, да да́м това́ра на сво́йта следа́.
И со́к черве́н по бу́зи тече́ – от ди́ня парче́, свобода́!
Орке́стъра сле́дваме ни́й, свобода́, и ку́ченце ти́ча до на́с.
Бе́лочка, след свобода́та търчи́м, свобо́дни сме ти́ и а́з!

Нали́ свобода́та е пъ́рва езда́. Не дру́сайки тръ́с, а гало́п.
Целу́ва ме вя́търът, ся́каш жена́ целу́ва момче́то си в ло́б.
Мой чи́чо люби́м свобода́та е, то́й е все́ с насмешли́ва уста́.
И ле́кост! Вси́чко е та́м лекота́! Ле́кост и острота́!

Изче́знал бе то́й. Бе в де́тството во́й! Капита́н Не́мо, момче́ съм само́!
За́лив Нага́евски. Магада́н. В живо́та ми пъ́рво писмо́.
За́лив Нага́евски. Магада́н. В Арте́к пионе́р ся́каш ло́ш,
към люби́мия чи́чо не́йде та́м побя́гнах аз посред но́шт.

Не́, не възме́здие во́деше ме́н към глу́ха са́мотна бра́н.
Не́, не възме́здие во́деше ме́н, а са́мо любо́в към теб та́м.
Све́ти живо́тът и бе́з свобода́. Ся́каш живо́т на луна́!
Но у́жас внуша́ва ми, што́м е безспи́р лу́нната светлина́.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Фазиль Искандер
БАЛЛАДА О СВОБОДЕ

Как тот, что пил, на копье опершись, и ел свой шашлык с копья,
Так я таскался с тобою всю жизнь, пером по бумаге скребя.
Свобода, где, когда, почему я полюбил тебя,
Как тот, что пил, на копье опершись, и ел свой шашлык с копья?

Свобода, как весело морю отдать своей невесомости груз.
И красный сок течет по щекам – свобода – разбитый арбуз!
Свобода, я за оркестром бегу и рядом собачка моя.
Белочка, мы за свободой бежим, свободные, ты и я!

Свобода – это впервые верхом. Не тряская рысь, а галоп.
И ветер, волнуя, целует меня, как женщина мальчика – в лоб.
Свобода – ты дядя любимый мой с вечной усмешкой у рта.
И легкость! Легкость, легкость во всем! Легкость и острота!

И вдруг он исчез. И детство в разрез! Прощай, капитан Немо!
Бухта Нагаева. Магадан. Мое первое в жизни письмо.
Бухта Нагаева. Магадан. Как пионер в Артек,
К дяде любимому по ночам я совершал побег.

Нет, не возмездье меня вело в глухой, одинокой борьбе.
Нет, не возмездье меня вело, а только любовь к тебе.
Можно и без свободы прожить. Это как жизнь при луне!
Но круглосуточный лунный свет ужас внушает мне.




---------------
Руският поет, писател, сценарист, публицист и преводач Фазил Искандер (Фазиль Абдулович Искандер) е роден на 6 март 1929 г. в гр. Сухуми, Абхазия. Първите му поетични публикации са от 1952 г. Учи в Библиотекарския институт в Москва (до 1951 г.), завършва Литературния институт „Максим Горки” (1954 г.). Работи като журналист във вестниците „Брянский комсомолец “ и „Курская правда“ и редактор в изд. „Госиздат”. Публикува поезия и проза в издания като „Юность“, „Литературная Абхазия“, „Новый мир“, „Пионер”, „Смена”, „Костер”, „Сельская молодежь”, „Неделя“ и др. Съосновател е на издаваното в САЩ сп. „Метрополь“, заради което от 1979 г. до перестройката е отлъчен от съветския печат. Член е на Централната ревизионна комисия на Съюза на писателите на СССР (1986-1991 г.), съпредседател на Секретариата на Съюза на писателите на СССР (1991 г.) , депутат е във Върховния съвет на СССР (1989-1992 г.). Академик е към Русийската академия за естествени науки (1995 г.),  Академията за руски изкуства (1995 г.) и Независимата академия по естетика и свободни изкуства (1995 г.), почетен доктор на Норвичския университет в САЩ, член на Баварската академия за изящни изкуства. Носител е на много държавни и литературни награди. Автор е на над 30 сценарии на филми и на книги с поезия, проза, мемоари, публицистика и афоризми, сред които стихосбирките „Горные тропы” (1957 г.), „Доброта земли” (1959 г.), „Зелёный дождь” (1960 г.), „Дети Черноморья” (1961 г.), „Молодость моря” (1964 г.), „Зори земли” (1966 г.), „Летний лес” (1969 г.), „Путь” (1987 г.), „Снег и виноград” (2011 г.) и др. Умира на 31 юли 2016 г. в селището Переделкино.