Вали

;Вали
Автор: Р- Русев               
Животът събран от лунните късчета,
оставям в твоите ръце да сбереш,
в дните болни на  самотата
от чувствата -
любовта в четири очи
и събраната бяла луна.
Вървя и се мъча тъга да събирам
от чувства и мисли,
от безоблачни дни,
от навъсено утро,
когато целият свят ми е крив...
Мисля, че всички тъжни улици
минават край мене
и не зная кого да попитам,
в тази тъга.
Теб да намеря.

Мълча...
Отброяват се дните,
тъжно звънят часове
от стария градски часовник.
Понякога и вали...
Тъжен дъжд,
капки сълзи от облак изплакани
все за теб.
Прокапва и плаче,
като тъжна присъда
за невъзможната обич,
като очи,
в които без думи
откриваш сърцето,
което за тебе тупти.
Вали...
В очите ми...
Вали и в сърцето.


Рецензии