ЛУНА

      ЛУНА
Александр Трускин
Спускались сумерки ночные
и первая зажглась звезда.
И на востоке появилась,
Большая, круглая Луна.

Полна. Печальна. Величава,
она, ни сколько не спеша,
идёт по небу, словно пава,
чуть облачко спустив с плеча.

В воде блестящей отражаясь,
дорожку проложив по ней,
она, как будто бы стесняясь,
игриво смотрит на людей.

Дорога у неё крутая.
Ведёт всё выше в небеса
и Землю нашу освещая.
дарит ночные чудеса.

Вот хоровод русалок нежных,
в игривых танцах на воде,
кружат и плещут, как и прежде,
толь наяву, толи во сне.

В лесах таинственные тени.
Ночные шорохи листвы.
Как будто не земные звери,
кусты Луной освещены.

Замолкли птицы. Тишь в округе.
Деревни спят и города
и только смотрит, как подруга,
с небес красавица Луна.

  15.05.2017 г.
               
                Юлияна Великова 24 октября 2017 года в 15:15
Превод на български: Ю.Донева
ЛУНА

Спуска се сумракът нощен
първата звезда изгря.
И появи се на изток
голямата кръгла Луна.

Пълна печална величава
тя ни най малко не бърза
Пауница сякаш в небето
едва спуснал се облак на плещите.

Във водата блести отражение
пътека прокарва по нея
А тя сякаш че се смущава
игриво поглежда към хората

Бърз е нейният път
и води високо в небето.
осветява земята тя наша,
дарява ни с нощното чудо.

Хоровода на русалките нежни
в игривия танц по водата
върти се тъй както преди
ту наяве ту пък в просъница.

В гората тайнствени сенки.
Нощем листата шептят.
Зверове сякаш неземни,
са осветените храсти.

Замлъкнаха птиците. Тихо.
Спят градове и села.
Само гледа като другарка
от небето красива луна.