ЗАСТАВА
Тръгнала съм смело към финала.
Бог поиска ли ще ме отнеме.
Но още стъпвам в приказката бяла,
с усмихналото се лице до мене.
Устните му мислите изтриват.
Пръстите искрящо вино будят.
Очите му безпаметно опиват.
В кладенчиви истини ме водят.
Преследват ме.
И дебнат от засада.
Лъкатуша смаяно до него.
Мракът арестуван е.
Пропада
в лазура на зениците погребан.
Стъкмила е магията застава.
Патрулът е на вишката.
И дебне.
Не мен, а обичта ми надзирава,
как сграбчва ме уханна ненагледна.
Тръгнала съм смело по финала.
Може би затуй съм непокорна.
Лебедова песен е простряла
верността над обич илюзорна.
26.112014г.
Застава
© Copyright: Величка Петрова, 2018
Свидетельство о публикации №118021308204
Свидетельство о публикации №118021308204
Рецензии