Червенко Крумов. Недостижимы для ветра строптивого

Недостижимы для ветра строптивого,
в тёмный тот сад зачем уходили мы...

Я искал тебя, звал в бессонные ночи,
осыпал телеграммами безответные почты,
наливал в чаши тёмные светлые вина,
и дорог не искал через тёрны с крапивой.
Я тебя лишь искал, лишь тебя звал я в муках:
в звенящем просторе земных звуков,
в белом мерцании звёзд далёких,
в искрах речного песка одиноких.

Недостижимы для ветра строптивого,
в поздний тот сад зачем уходили мы...

Думал: та встреча вернёт нам снова
время, где всё тебя держит дома.
Тишина...и только сердце чует -
вдруг, выпустит сторож собаку злую,
дождь зарыдает, снег нас засыпет.

...Но, сорвались, и камнями с обрыва,
слова полетели колкие, острые,
единственный нам оставляя вопрос:

Для ветра строптивого недосягаемы,
в бедный тот сад зачем убегали мы?

перевод с болгарского

*****

Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази тъмна градина защо ли се скрихме...

Аз те търсех, аз те молех във дългите нощи,
с телеграми обсаждах безответните пощи,
с тъмни чаши светло вино разливах,
път не избирах - през трън, през коприва.
Само те търсех, само те молех нчкъде тука:
в синия спектър на земните звукове,
в бялата треска на звездите далечни,
в жълтия пламък на пясъка речен.

Недостигаеми за вятъра сприхав,
в тази късна градина защо ли се скрихме...

Мислех си: внезапната среща ни връща
времето, дето все те задържа във къщи.
Тишина...А нещо трябваше да се случи -
може би пазачът да пусне зло куче,
дъжд да за стене, сняг да ни засипе.

...Сякаш остри камъни по парещ сипей,
думите се търкаляха голи, боси
и остана да свети единствен въпросът:

Недосигаеми за вятъра сприхав,
в тази бедна градина защо ли се скрихме?