Животът беше я смалил до точка,
зависима единствено от чужди хора,
без корени, без покрив и без почва,
с очи, зареяни през мъничък прозорец.
От спомените – черно-бели снимки,
през нощите изнищваше си късче обич,
да стопли мразовитата си зима,
надвиснала в душата и като прокоба.
А денем да заключи пак гласа си,
сълзите, писъкът, обърнал и сърцето,
смирена от съдбата беловласа
прегърбена сред загубите си да крета.
Старица с бръчки – незараснал белег,
в един живот от само няколко квадрата,
край чуждите и в овехтелите постели,
очакваща спокойствието зад чертата.
Старицата
© Copyright: Ани Монева, 2018
Свидетельство о публикации №118020104522
Свидетельство о публикации №118020104522
Рецензии