Николай Лилиев. Нам ночь поплачется в подушку...

Нам ночь поплачется в подушку,
день расцелует нас как брат
и мы, неведомые души–
в полёт к неведомым мирам,

куда нам молнии укажут–
в небес бесплодные сады,
цветущие как мы однажды,
где две души как две звезды,

бесплотно-белые как грёзы,
мигая, всмотрятся во тьму
дразнясь без памяти вопросом,
грустна как морось почему

земля живых во плоти теней,
где вихри бьются в сорок крыл?
И не отравит да смятенье
немира светлые миры.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Нощта ще ни изплаче свойте тайни,
денят ще ни целуне като брат
и ние с тебе, две души незнайни,
ще полетим в незнаен свят.

Пред наший път светкавици ще минат,
изгубени по техните следи,
сред небесата вечни ще застинат
душите ни като звезди.

Загледани в далечните предели,
где гасне бавно затъмнена шир,
душите ни, мечти безплътнобели,
облъхвани от светъл мир,

сред свят покой, безпаметни ще питат:
кои са тия призрачни земи,
где вихрите крила бездомни сплитат
и като дъжд скръбта ръми?

Николай Лилиев


Рецензии