Александыр Геров. Великая тишина

Великая тишина

Из холодной Вселенной
как из омута нам
словно шёпот коленный–
тишина, тишина.

И звучит этот шёпот
без конца ночь и день.
Ты нелепо–  да что там?
внемлешь царь-тишине.

И планета– соринка–
как со смертью больной,
не желает смириться
с мать-ничьей-тишиной.

Слышишь, бьётся как сердце!
Улыбайся во сне!
Наяву нам согреться
в тишине, в тишине.
 
перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Голямата тишина

От дълбокия Космос,
гдето вей хладина,
като шепот си носи
голямата тишина.

И звучи този шепот
през нощта, през деня.
Ти се вслушваш нелепо
в голямата тишина.

Нашта земя– прашинка–
жадна и в светлина,
все не иска да свиква
с голямата тишина.

Чуй, сърцето ти бие!
Усмихни се в съня!
Скоро ще те покрие
голямата тишина.

Александър Геров


Рецензии