Автор: Генка Богданова
Жената брои стотинките жалки,
а от очите й бликат горчиви сълзи:
„Кофичка мляко, две хлебчета малки!“-
тревога студена в сърцето пълзи.
„ Такава ли участ аз заслужавам?
Животът ми мина във грижи и труд.
Днес унизителна бедност познавам-
„живея“ в несигурност, гладна, на студ.
Не Бог ме мъчи за грехове тежки,
живеех почтено, добър бях човек.
С бедност ориса ме алчност човешка,
властваща в този размирен, жесток век.“
Жената брои последни монети,
без капка надежда за другия ден.
Сърцето ми е от мъка обзето,
а гневът като лава кипи у мен.
Геноцид
© Copyright: Генка Богданова, 2018
Свидетельство о публикации №118012300618
Свидетельство о публикации №118012300618
Рецензии