ЕСЕН
автор: Росен Русев
Някак тъничко реже вятърът
в скръбно- оголени клони.
Нарежда за някого листа по земята
в чудновати фигури нови.
Пилее, премита земята, оголва
и застила с листата отново.
Отиде си лятото с шарени сенки,
заминаха с него и птиците
към земите далечни и топли.
Сега тук-там някой подсвирне.
И падат полека- лека листата.
По разголените клони се кичи
мъглата и прозират къде са
гнездата- изоставени… голи.
Дори и земята подгизна в дъжда
за лятото, плакало с тежките сълзи.
Липата сама , бадема, смокинята,
унило ме срещат – тъжно самотни.
Само зелена остана една- едничка–
самотната стара ела.
И с нея… чакаме зимата...
Есен
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118011612130
Свидетельство о публикации №118011612130
Рецензии