Равносметка

РАВНОСМЕТКА
автор:  Росен Русев               

Отхвърлил от себе си нормите -
препускащи като влакове бързи,
по мостовете минали,
през тунели безкрайни
и мрачни до болка,
оставили в мрака зад себе си
телеграфните стълбове
и безкрайните жици
без птици за някъде.
Животът препускаше,
отминаваше бързо,
не жалеше нищо и никого.
А когато му писнеше
ядно и яко ме блъскаше,
с юмруци в лицето
налагаше здраво
до сини петна под очите.
Падах и ставах, и пак ,
и отново до после,
не мислех за лошото.
Дори да болеше  в сърцето,
единствено гледах напред.
И в залисията  бързах,
пропуснах живота си,
сега ми е смешно,
но... няма и лек.
Годините взеха си своето.
Дълго и тихо…  първо сивеят,
после сняг ще посипе
от някога буйните кестеняви коси.
Ще поема по някое време
по пътя пресъхнал,
облечен прилично
с букетче цветя във ръка...
Може би някой ще каже:
-Бог да прости!
Ще палне свещица
и тихо за сбогом…
за да е леко и на душата
по пътя ; за оттатък...
Ще махне с ръка...