Эдуард Асадов Будь скромен и не жди от вечности По

„БУДЬ СКРОМЕН И НЕ ЖДИ ОТ ВЕЧНОСТИ...”
Эдуард Аркадьевич Асадов (1923-2004 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПО-СКРОМНО, НЕ ОЧАКВАЙ ВЕЧНОТО

По-скромно, не очаквай вечното,
не е човечно и сърдечно то.
Дори най-силните възпира –
към слава с ярост се стремят,
издигайки ги до кумири,
след туй захвърля пак назад. 


Ударения
ПО-СКРОМНО, НЕ ОЧАКВАЙ ВЕЧНОТО

По-скро́мно, не оча́квай ве́чното,
не е чове́чно и сърде́чно то.
Дори́ най-си́лните възпи́ра –
към сла́ва с я́рост се стремя́т,
изди́гайки ги до куми́ри,
след ту́й захвъ́рля па́к наза́д.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Эдуард Асадов
БУДЬ СКРОМЕН И НЕ ЖДИ ОТ ВЕЧНОСТИ...

Будь скромен и не жди от вечности
Ни постоянства, ни сердечности.
Ведь даже самых сильных мира,
Что к славе яростно рвались,
На время возведя в кумиры,
Она затем швыряла вниз.

               1991 г.




---------------
Руският поет и писател Едуард Асадов (Эдуард Аркадьевич Асадов) е роден на 7 септември 1923 г. в гр. Мерв, Туркестанска АССР. Първите си стихове пише на 8-годишна възраст, а първите му поетични публикации са от 1948 г. в сп. „Огонек”. През 1943 г. завършва военно училище и се сражава във Великата отечествена война, където е ранен тежко и ослепява (до края на живота си носи черна полумаска на лицето). След войната завършва литературния институт „Максим Горки” (1951 г.). Превежда поезия от башкирски, грузински, калмикски, казахски и узбекски език. Член е на Съюза на писателикте на СССР (1951 г.). Работи като литературен консултант във в. „Литературная газета”, сп. „Огонёк”, сп. „Молодая гвардия”, изд. „Молодая гвардия” и др. Автор е на много книги с поезия и проза, сред които 50 стихосбирки като „Светлая дорога” (1951 г.), „Снежный вечер” (1956 г.), „Солдаты вернулись с войны” (1957 г.), „Во имя большой любви” (1962 г.), „Лирические страницы” (1962 г.), „Я люблю навсегда” (1965 г.), „Будьте счастливы, мечтатели” (1966 г.), „Остров романтики” (1969 г.), „Доброта” (1972 г.), „Песня о бессловесных друзьях” (1974 г.), „Ветра беспокойных лет” (1975 г.), „Созвездие Гончих Псов” (1976 г.), „Годы мужества и любви” (1978 г.), „Компас счастья” (1979 г.), „Именем совести” (1980 г.), „Избранное” (в 2 тома, 1981 г.), „Дым Отечества” (1983 г.), „Сражаюсь, верую, люблю!” (1983 г.), „Высокий долг” (1986 г.), „Собрание сочинений” (в 3 тома, 1987 г.), „Судьбы и сердца” (1990 г.), „Зарницы войны” (1995 г.), „Не надо сдаваться, люди” (1997 г.), „Не надо отдавать любимых” (2000 г.), „Не проходите мимо любви” (2000 г.), „Смеяться лучше, чем терзаться” (2001 г.), „Собрание сочинений” (в 6 тома, 2003 г.), „Когда стихи улыбаются” (2004 г.), „Дорога в крылатое завтра” (2004 г.) и др. Герой на Съветския съюз (1998 г.). Умира на 21 април 2004 г. в гр. Одинцово, Московска област.