Волим те, море. Фотинка Христова

Аутор: Фотинка Христова
Препев са бугарског на србски језик: Веселинка Стојковић


Фотинка Христова
Волим те, море

Волим те, море!
И када сам далеко,
Срце ми се враћа
на ову обалу и моју стару кућу.
Одрасла сам с пешчаним кулама
и уз шапат морских таласа.
Ходала сам путањом златном
на заласку сунца примамљивом и красном.
Не успех да ухватим макар искрицу
за утеху у уморном ми дану,
када је хладно, да ме загрева,
да ме на тебе подсећа.
Волим те, море, вратићу се,
јер ту је мој дом.
А гласић неки дубоко у мени
не даје мојој души спокој,   
кратак је мој пут земаљски.
С тобом ћу да се слијем, море,
у зрно песка нека се претворим
и осека грабежљива нека ме однесе. 


Обичам те, море
Фотинка Христова

Обичам те, море!
Дори да съм далеч
сърцето ми се връща
към този бряг и старата ми къща.
Израснах с пясъчните кули
и шепота на морските вълни.
Мислено вървях по златната пътека
на залеза примамлив и красив.
Не успях да уловя дори искрица
за утеха в умореният ми ден,
когато е студено да ме сгрява,
да ми връща спомена за теб.
Обичам те, море, ще се завърна,
защото тук е моят дом.
А някакво гласче дълбоко в мен
не дава на душата ми покой,
че земният ми път е кратък.
Ще се слея с теб море,
нека се превърна в зрънце пясък
и отлива разбойник да ме отвлече.

Фотографија: Веселинка Стојковић