Богомил Тодоров. Река

Река

Землёй от неба отчего зачата,
река меж скал безмолвных рождена– 
и понеслась по гулким перекатам,
шумя своё без отдыха и сна.

О камни лбом! Она жила как пела–
не напролом, так силой наугад
громила вдаль бездумчиво и смело,
метала вниз стремглавый водопад.

Затем её плотина обуздала,
угомонил и выпрямил канал–
и потекла она как не пристало
дикарке той, чей жребий не привал.

Как вышло так? Отдав задор и силу,
себе и нам бескрылым не мила,
она сады и нивы напоила– 
и стоки в благодарность приняла!..

Река влачится вдаль как старый путник
равниной той, где песня не нужна.
Какой была!.. Плеснёт лягушка в мути,
на жижу скок– и гробом тишина.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Река

Като жена земята я зачена,
между скалите неми я роди
и вместо първи вик новородената
развихри бистри, гъвкави води.

Какъв живот бе то! Как тя проправи
самичка път през камъка ръбат,
как зъбите му чупи! Как стремглаво
летеше в бездните на водопад!

Тук, долу, бреговете са скосени.
Изкуствената дига обузда
клокочещите нейни млади вени,
предишната й дива свобода.

Какво се случи? Сякаш е безкрила,
на дигата от сивото сивей,
а нанос има в нея– луда сила
на зърното в душата да прелей!..

Тече реката мътно. Прашни мисли
кръжат: навред е прашна равнина.
Каква бе горе!.. Нейде жабче плисне,
възседне я листо. И тишина.

Богомил Тодоров


Рецензии