МОЯТА ЕСЕН
Росен Русев х
Чука се...
Тихо и нежно...
Като листопада навън-
на живота по вратата.
Отварям...
С надежда едва,
а насреща - моята есен.
Влиза неканена,
облечена в сиво.
И малко немощна някак.
А със нея вали,
вали по косата дори,
реди нишките в черно и сиво.
Срещам я.
Няма как...
гостенка е моята есен.
Добра или лоша
тя за мене вали,
тази неповикана
и още неканена,
прекрасната...
моята есен.
моята есен
© Copyright: Росен Русев, 2018
Свидетельство о публикации №118010300580
Свидетельство о публикации №118010300580
Рецензии