Галина Губарева. Птицы падают, падают в небо

Перевёрнутые дома…
Птицы падают, падают в небо.
Там свобода, а здесь – тюрьма.
Там есть жизнь, здесь – иллюзия… небыль.
Так зачем же ты здесь живёшь,
Что ты ищешь в гранитном  колодце?
Твоё сердце кидает в дрожь,
Миг  – и ты улетаешь на солнце.
Выбор есть у тебя всегда –
Жить на дне или  в небо стремиться.
Перевёрнуты  города…
В небо падают, падают птицы.

ПТИЦИ ЧЕЗНАТ, ЧЕЗНАТ В НЕБЕТО

Преобърнати домове...
Птици реят се, чезнат в небето
Там цари свобода. Тук – затвор
Там живот е, тук – илюзия... пепел
Но защо ли все пак ти си тук,
нещо търсиш ли в този погреб гранитен?
А сърцето се свива в юмрук,
още миг – и летиш в висините...
Избор имаш, той е винаги в теб – 
Тук на дъното или... там, в синевата...
Преобърнати градове...
В небосвода спускат се птичи рояци.

Превод: Д.Ганев


Рецензии