Дора Габе. Метаморфоза
По краям одной скамейки
сидим вдвоём чужие, незнакомые.
Он: неприятен, некрасив, невзрачен.
Я: неприветлива и одинока...
Смотрю украдкой:
прислушивается к шуму ветра,
любуется берёзкой, что напротив,
а на лице - улыбка,
одна предательская искорка,
из глубины души мелькнувшая,
вдруг, озарила его образ.
Чтоб с ним заговорить
словами ветра
и той берёзки взором,
то родилась бы снова
и родила его,
как кедр, стройным и красивым,
каким, наверное,
его берёзка видит.
перевод с болгарского
2017
М Е Т А М О Р Ф О З А
На двата края върху пейка
седим със него, чужди, непознати.
Той: неприятен, грозен и невзрачен.
Аз: неприветлива, самотна...
Погледнах крадешком:
заслушал се в шума на вятъра,
очите му в отсрещната брезичка,
а на лицето му - усмивка,
една издайническа светлинка,
изскочила отнейде от душата му,
огряла образа му.
Да можех да му заговоря
със думите на вятъра
и с погледа на бялата бреза,
родила бих се втори път
и него бих родила,
красив и строен като бор,
какъвто може би
брезичката го вижда.
Свидетельство о публикации №117121309584
http://www.stihi.ru/2020/02/22/39
С теплом,
К.
Красимир Георгиев 22.02.2020 10:05 Заявить о нарушении