Сам

Сам
автор: Росен русев               

Минало тъжно,
безизходно бъдеще,
това ми предлага животът.
Сезони ще идват,
ще ме притискат невикани
и ще отмива тъгата морето.
Пясъчни стъпки,
бисерни миди, рапани
и вода запълваща стъпките.
Тъжни усмивки
по пясъка пръснати,
вълните отмили невърнати.
Стъпка по стъпка,
печати по пясъка,
отмити от път,
водещ за никъде.
Моите стъпки
безсмислено търсещи
загубено щастие...
в което съм сам...


Рецензии