Димчо Дебелянов. Письмо
Шагами робкими уходит в край далёкий
день, что жару и жажды зной принёс,
и небеса сомкнув, ночь одиноко
над городом струит потоки слёз.
И эту ночь, тебе лишь посвящая,
под шёпот нескончаемый дождя,
печаль моя заснула, вспоминая,
как ты впервые прошептала Да.
перевод с болгарского
2015
П И С М О
С нечути стъпки в тъмен край отмина
денят, донесъл зной и знойна жад,
и свела небесата, нощ пустинна
лей сълзи над притихналия град.
И в тази нощ, на тебе посветена,
под ромона приспивен на дъжда,
заспива печалта ми, озарена
от спомена за твойто първо Да.
Свидетельство о публикации №117120805953
Елена Зернова 08.12.2018 01:25 Заявить о нарушении
Обнимаю!
Ирина Петрова 24 08.12.2018 01:33 Заявить о нарушении