В бащана къща сичко е родно:
Тънка пътечка, клончи, цветя.
Много мий мило, сърцето ми бие,
Колго години се махнах от тях!
Тук аз израснах, играх и обичах,
През тва много болка аз нося, дите
Все одно ще остана, до гату извикаш, -
Ще дойда на помощ - Земя фъв сърце!
Вече странно, но хубово: се смея и плача,
Много неща са се променили , и аз,
Не разбирам аз той, кой съсипва совеста,
Ми разкъсва душата затиснилеа глас.
Койтва? Ний се наричами хора?!
Откаде зверски думи, кръвавия глад.
Не пугубва чувек, който враснал фъв двора,
Който детството иска да върни назад!
Всеки ден малко се губи памет,
Нашти дядове няма това ни простят.
Когате сме тук живи, и можем да станем
За свобода в сърцето и баштинския път!!!
Тоска о прошлом на болгарском
© Copyright: Миечка, 2017
Свидетельство о публикации №117120607213
Свидетельство о публикации №117120607213
Рецензии