ВЕТЕР
Расшалившийся ветер срывает с дерев оперенье,
А с прохожих шарфы и смеется им звонко в лицо.
Я с ним нынче на «ты». Под окном его гулкое пенье,
Он мне листья подбросил на мытое утром крыльцо.
Он шалун, озорник, засыпает в саду все дорожки,
В водосточной трубе воет так, словно сто домовых.
И пугает собак. И в округе сбегаются кошки,
И поют о потерях на гулких сырых мостовых.
Превела на български: Юлияна Донева
ВЯТЪР
Вятърът палавник къса листа от дърветата
и на минувачите с шалчета звънко се смее лицето.
С него на „Ти“ съм. През прозореца с пеене звучно
подхвърля ми листи на измитата заран тераса.
Засипа тоз пакостник в градината всички пътеки,
вие в тръба водосточна сякаш че сто таласъма.
И кучето плаши. И тича около котките,
и пее за загубата на прясната мокра настилка.
Михайловна Ольга Борисова - Ветер
© Copyright: Юлияна Великова, 2017
Свидетельство о публикации №117120604527
Свидетельство о публикации №117120604527
Рецензии