Като игленик
Автор: Росен Русев
Като тревица от стъпки повалена,
полекичка изправила стъбълце,
така и ти отдръпваш се от мене,
изправила глава, опитвайки се
живота си да подредиш
без другия,
останала завинаги
сама...
За мен са нощите,
оставили живец
от някога по мен.
Протягащи ръка слова
от миналото да те върнат
и тъжните стени,
и слепия прозорец
в нощна глухота.
Протегнати ръце,
очакващи ръце да срещнат,
оставили по ъгли многоточия,
раздели с дни, месеци
и обичи фалирали,
и още нещо...
Сега сърцето ми е
като игленик -
на хиляди места прободено
с любови тежки, тъжни
и вси още
последната игла стои...
Като в игленик...
Е тя...в душата ми...
Като игленик
© Copyright: Росен Русев, 2017
Свидетельство о публикации №117112409004
Свидетельство о публикации №117112409004
Рецензии