Опоздал сон...
Только рельсы путь разрезают
Сохраняю покой.
И в лице моём свет
замерзает.
Становлюсь листом,
за сто морей, без птиц
от тебя улетаю.
Две реки от снега белы.
Небеса от глаз убегают...
Старый сундук открывает ночь
тени наши убирает.
До завтра.
Запоздал...Опоздал сон.
Или в дыхании твоём
утро осталось...
перевод с болгарского
2017
Д О К О С В А Н Е
Закъснява сънят...
Само релси пресичат пътеката.
Премълчавам света.
И замързва в лицето ми
светлото...
Ставам лист,
в сто морета летял
без птица от тебе.
С две реки побелява снегът.
От очите избяга небето...
Стара ракла отваря нощта
нашите сенки да пази.
За утре.
Закъсня...Закъснява сънят.
Или утрото спря.
Във дъха ти...
Пламен Парнарев. Прикосновение
© Copyright: Ирина Петрова 24, 2017
Свидетельство о публикации №117111403022
Свидетельство о публикации №117111403022
Рецензии