Вiолета Петрова. Остання любов

Віолета Петрова
ОСТАННЯ ЛЮБОВ


Любов остання – то є теплота,
у люту зиму зігріва, гаряча,
душа моя – і зов, і чистота,
чека на тебе, хоч спізнилась наче.

Любов остання полум’ям сія
і світло ллє у тьмі, немов востаннє.
Якби цей вірш зуміла скласти я,
перш ніж гірке настане розставання.

Любов остання – наче світлий храм,
де молитви я можу шепотіти,
зарік священний я смиренно дам
тебе до дня останнього любити.

Любов остання – то є тишина.
Я слухаю її й про тебе мрію. 
І тільки місяць жовтий вирина,
моєї свідок ночі-ейфорії.

Любов остання – справжнє диво з див!
Нежданна йде, така  несамовита,
вона у хвилях златоустих слів,
жарка, неначе танго Компарсити...

І пестила тебе душа ізнов
під покривом зірок цієї ночі...
То хай остання нам сія любов – 
в житті другім з тобою бути хочу.

(переклад з болгарської — Любов Цай)

***

Виолета Петрова
ПОСЛЕДНАТА ЛЮБОВ


Последната любов е топлина.
В настъпващата зима тя ме сгрява.
Душата ми е зов и светлина,
очаква те,макар и закъсняла.

Последната любов е пламък тих
и свети в тъмнината струя бяла
да мога да напиша този стих,
преди да дойде дългата раздяла.

Последната любов е светъл храм
във който със молитва коленича,
в смирение обет свещен да дам
до сетния си дъх да те обичам.

Последната любов е тишина.
Заслушана във нея те желая.
И само бледоликата луна
свидетел е на тази нощ-омая.

И чудо е последната любов!
Тя идва неочаквана,връхлита
с вълна от нежност,като благослов
и пламенно с тангото Компарсита...

А тази нощ,под звездния покров
душата ми те галеше в магия...
И нека пак последната любов
във друг живот със тебе да открия.

24 септ.2017г