Атанас Далчев. Твоё мгновенье

Ти познаваш този миг

Часовете капят върху пода.
Ти не спиш и слушаш сред нощта
стоновете кротки на комода
и бръмчението на съня.

В тъмнината лудо профучава
като вихър бърз автомобил,
хвърля сенките на пътя право
в стаята и отминава в миг.

Стига той, за да раздвижи— светъл—
заедно със голите стени
и това, което във сърцето
си събирал мълком толкоз дни.

Ти познаваш този миг единствен
и под лампата във своя кът
жънеш тежки посеви от мисли
и следиш как думите растат.

И когато скитниците морни
се завръщат призори дома,
виждат още твоя тих прозорец
да гори в нощта.

Атанас Далчев


Твоё мгновенье

Часы на коврике цокочут.
Овец считаешь. Стар, комод
поскрипывает неурочно.
И сон по запаху нейдёт.

Как озаренье своенравно
взревело дикое авто.
Метнулись тени влево, вправо
лишь на мгновение. Зато

зажёгся в спальне свет холодный—
и стала тьма как день бела,
простор раздался в стенах голых,
и память в сердце ожила.

Слова растут не из бумаги—
и ты под лампою в углу
жнёшь ниву дум без капли влаги.
Часы цокочут на полу.

Когда усталые скитальцы
домой вернутся на заре,
ты не уснёшь: огню не сдаться,
окну гореть.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы