Пеньо Пенев. Уныл и строг...

Сънят ресници не притваря—
разбит в тревоги и копнеж.
А виж— на масата догаря,
топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам
унил и сам... и натъжен—
по белите пътеки в мрака
да дойдеш тая нощ при мен.

Пеньо Пенев


Уныл и строг в тоске-тревоге,
мечтаю дабы не скучать,
а сон витает за порогом,
пока горит свеча.

Тебе, не в сказки и преданья,
я верю... только на уме:
сойдёшь по лунному сиянью,
увидимся во тьме.

перевод с болгарского Терджимана Кырымлы


Рецензии