След дъжда
„…Ех, ако знаеше, на коленете ти
как ми се иска да сложа глава…”
Heartfel
Този роман ти така не дописа.
Скита навънка в порои дъжда.
Помня, когато в прозорците плисна,
помня, когато донесе студа.
Днес си се втурнал към мене да тичаш.
Пътят постлан е отдавна с мъгли.
Само далечното ехо "обичам",
свито на топчица, малко боли.
Ти си измисли онази мелодия,
тъжно изсвирена от саксофон.
После я пусна, в сърцето забоде я.
Колко му трябваше? Бие си с нейния тон.
Ето я гарата. Пълна е с пътници.
Писва в далекото някъде влак.
А из купетата – спомени. Смътни са.
Никой не слиза на гарата пак.
В петък денят е така невъзможен.
Писал си в тъмното на чернова.
На коленете ми как да положиш
кротко, от път уморена глава...
© Copyright: Ани Монева, 2017
Свидетельство о публикации №117102809914
Свидетельство о публикации №117102809914
Рецензии